Паоло Даней е роден на 3 януари 1694 г. в Овада (Северозападна Италия). Още като дете научава от майка си за любовта към Разпнатия, която ще определи и целия му живот. На младини Паоло помага на баща си в търговията с платове. Около двадесетгодишната му възраст се случва това, което той нарича “обръщане”, по време на проповед на свещеник. Тогава Павел решава да се посвети на служба на Бога без да знае точно как. През 1720г. едно видение го напътства по-ясно. Мадоната много пъти му посочва пътя и му показва дори и дрехата на новото духовно братство, което е призван да основе и което ще намери в страданието на Исус смисъла на своето съществуване. На 22 ноември същата година облича черното расо на отшелник и се оттегля в една стая на църквата “Св. Карло” в Кастелацо Бормида (Александрия). Там остава от 23 ноември 1720г. до 01 януари 1721г. От тези четиридесет дена на усамотение остава един духовен дневник. Той е ценно доказателство за неговия необикновен духовен опит. Обладава го желание да види спасени всички хора.

През август заминава за Рим с надежда да бъде приет от папата, от когото смята да поиска одобрение за новото учреждение. Бива върнат от охраната, защото го вземат за скитник. Павел огорчен отива да се моли в църквата “Санта Мария Маджоре”, където подновява обещанието да основе духовно братство и се обрича да пробужда в сърцата на верните “спомена за Исусовото страдание”. По обратния път се спира на “Монте Арджентарио” - Тоскана. Именно там ще се върне по-късно за да основе братството на пасионистите.
На 21 май 1725г. папа Бенедикт ХІІІ устно му разрешава да събира посветени другари.
През 1728 год. заедно с брат си, също облечен с расо на отшелник и негов неразделен другар по пост, съзерцание и съвършенство, се връщат в “Монте Арджентарио”. Спират се в постницата “Свети Антон”, където живеят в бедност и пост, в самота и молитва -отличителните белези на духовното братство, което се заражда. Упражнява трудно апостолство в тосканската крайморска блатиста местност, където върлува малария и глад и където живеят свещеници без звание. Плодовете от тяхното свещеническо служене са толкова много, че от Рим наричат двамата братя “апостолически мисионери”. Разцъфтяват първите звания на пасионистите.
На 14 септември 1737 год. на “Монте Арджентарио” тържествено е открит първия манастир посветен на “Въведение Богородично”.
През 1741г., на 15 май е одобрен Правилника на новото братство от папа Бенедикт ХІV. Павел дава монашески обети на 11 юни 1741г. През 1769г. папа Климент ХІV, който нарича Павел “татко мой”, утвърждава тържествено конгрегацията. През 1771г. учредява монахините пасионистки. През 1773г. отваря в Рим манастир “Свети Йоан и Павел”, който занапред ще бъде централното седалище на конгрегацията, разположен непосредствено до Колизеума. Тук прекарва остатъка от живота си. Почива на 18 октомври 1775г. Провъзгласен е за светец на 29 юни 1867г.

Герб на общество.