„В средата на XIX в. сред българите започва движение , стремящо се към обединение с католическата църква. За да подкрепи и развие това движение, папа Пий се обръща към създадения наскоро и немногоброен орден на Отците Възкресенци, да доставят мисионери за този народ. След изследването на терена от о.Й. Кайшиевич, още през 1863 г. на мисия заминава о. Карол Качановски, а скоро го последвали отците: Томаш Бжеска, Шимон Кобжински, Валериан Пжевлоцки, Лукаш Вроновски и др. Всички те приемат източния обряд. Започват дейност в турска Тракия, като създават първите мисийни средища с училища и интернати. За център на работата си възкресенците избират Адрианопол (Одрин) , където правят печатница и създават духовна семинария за обучение на униатски клир. Мисията на възкресенците сред българите намира голяма подкрепа от поляците под пруска окупация, а в Познанско е създадено специално братство на св. Йосафат за събиране на средства за целите й”.
Първите усилия на мисионерите са насочени към възпитанието на българската младеж (работа с униатите, в източен обряд). В учебните заведения, които съдържат цялата гама от образователни степени (основно училище, гимназия, професионално училище, интернат и висша семинария в Адрианопол; основно училище и гимназия в Малко Търново; основни училища в Акбунар и Каик; гимназиална семинария в Стара Загора) децата и младежите се учат на уважение към историята, културата, народните обичаи и езика. Националистическите асоциации сред учениците се елиминират, в тях се възпитава принципа на вътрешна връзка между всички славяни и обучението разкрива пред разума им богатството на европейската култура. В тези заведения българите получават образование, независимо от религиозната си принадлежност, даже турски деца и мюсюлмански от български произход. Често приемът в тези училища е безплатен, а парите се търсят и набавят от различни места. В своите възпитателни центрове възкресенците въвеждат българския език като език за преподаване, език за молитва и език за всекидневието, чрез което подчертават в очите на българите тяхното достойнство и значение. Почти всички училищни учебници, съставени на български език, са дело на възкресенците и на съвместно работещите с тях учители - миряни. За съжаление, изброените по-горе възпитателни заведения са затворени вследствие на военни действия и политически промени (балканските войни, I и II световни войни, комунизма). Комунистическото управление за българската мисия, както и за цялата Църква, е време на тежки изпитания. Държавата закрива някои средища, а почти всички свещеници са осъдени на тежък труд и затвор. По-голямата част от храмовете са затворени. Едва смяната наполитическия строй в началото на 90-те години на XX в. направи възможно за възкресенците възвръщането на някои стари мисийни центрове и създаването на нови. Сега в България работят трима членове на ордена, в източен и западен обряд. Те служат в Шумен, Варна, Бургас и Малко Търново.