Ордена на Малките Братя Конвентуалци е един от трите Ордена на папското право, които днес съставляват Францисканското семейство. Ордена от самото начало на създаването си от св. Франциск е братство, в което всички имат еднакви права и задължения.
През 1274 г., след смъртта на Генералния настоятел св. Бонавентура, между „братята на общността” и „спиритуалните братя” настъпва различна интерпретация на францисканския начин на живот, наследен от св. Франциск. В началото на XVI в. папа Лъв X с булата „Ite vos” разделя Ордена на Обсерванти, Конвентуалци и Капуцини. Всеки един Орден притежава собствен Генерален настоятел и собствена структура.

Днес Малките Братя Конвентуалци носят черно расо, а ан мисийните терени – светлосиво, както и в България. Обслужват базиликата „Св. Франциск” и „Sacro Convento” в Асизи. Важни центрове за теологични науки са Теологичния факултет „Св. Бонавентура” в Рим и Теологичния институт „Св. Антони от Падуа”. Към 1 януари 2011 г. орденът наброява 4 197 монаси (17 епископа, 2 907 свещеници и 13 постоянни дякони), 664 домове в 35 провинции, в 66 държави (7 африкански, 17 американски, 10 азиатски, 31 европейски и в Австралия).

Кратка история на Обществото в България

Началото на нашето присъствие в България е свързано с личността на о. Йосиф Кривчев, роден в гр. Раковски. Приет е в Ордена в Дедеагач (дн. Акександрополис – Гърция) и започва формацията си в Банореджио, а след това в Асизи и Рим, където е ръкоположен на 17 март 1923 г. По заповед на Генералния настоятел се връща в България и събира младежите, които желаят да встъпят в Ордена. Много от новите звания остават зад граница по време на комунистическия режим. След идването на демокрацията се завръщат о. Максимилиян Балабански, о. Георги Арлашки, о. Симеон Луков и о. Георги Елдаров. Тяхното завръщане е свързано също така с липса на свещеници. Те канят полските провинции да се включат в евангелизацията по българските земи. Първи пристига през 1998 г. о. Франц Дрихуш от Краковската провинция, а след това братята от Варшавската провинция о. Еугениуш Ружански през 2000 г., бр. Адам Компа през 2001 г., о. Збигниев Карниевич 2002 г., о. Станислав Жиемински, бр. Роберт Пеплински и бр. Роберт Квестаж през 2003 г., о. Януш Шивицки през 2004 г., о. Ярослав Бартлиевич и о. Павел Бохра през 2005 г., бр. Марек Шубзда през 2007 г. През това време някои от братята се завръщат в Провинцията си. На 8 май 2010 г. е ръкоположен о. Венцислав Николов, родом от Пловдив. В дома на отца си се завръщат всички български францисканци, които прекарват старините си в демократична България. Единствено остава в Асизи о. Владимир Пенев, който е от с. Дуванли.

1. св. Максимилиян Колбе
2. бл. Йоан Дънс Скот