През 1181 в Асизи, в семейството на богат търговец Петър Бернардоне, се ражда Иоан Бернардоне, по-късно Франциск. Младият Франциск, който мечтае да стане рицар, участва във войната в годините 1199 – 1200 във войските на Асизи (Comune) срещу благородниците. По време на войната срещу Перуджа е взет в плен. Разболява се сериозно, а тази болест постепенно го променя вътрешно. След освобождаването си решава да се присъедини към войската на Гуалтиро от Бриенне. По пътя към Сполето преживява тайнствена визия, която променя неговите планове. В град Сполето, по време на сън чува думите: “Франциск, на кого е по-добре да служиш, на Господаря или на слугата?” Отговаря: “На Господаря”. Гласът пак пита: “Защо тогава искаш да служиш на слугата, а не на Господаря?”

Среща с един прокажен му причинява голяма сладост и от този момент сам, а после заедно с другите братя, се посвещава в служба на прокажените. Собственоръчно започва да възстановява църквата “Свети Дамян”, а после още две църкви: на “Света Мария на Ангелите” (Porziunkola) и на “Свети Петър”.
През 1206 г. Франциск застава пред съда на епископа и там се отказва от наследството и от всичко, което има. Отдава се на евангелското съвършенство. Скоро към него се присъединяват първите му ученици, с които започва да проповядва из Италия покаяние за греховете. Групата се настанява в колибата Ривоторто (близо до Асизи). По-късно се принуждава да напусне Ривоторто и да се премести в църквата “Света Мария на Ангелите”, която става “църква-майка” на францисканския орден. На 11 юни 1218 г. Папа Хонорий III издава булата „Cum dilecti”, с която уверява епископите относно пълната, безгрешна католическа вяра на братята от Францисканския орден, а по-късно със „Solet annuere” потвърждава Устава на Франциск. Братята решават да организират мисии за Германия, Франция, Унгария, Испания и Мароко. През 1224 г. получава стигмите на Христос. Последните месеци от живота си преживява пътувайки от град до град. Умира на 3 октомври 1226 г, в Асизи. Канонизиран е на 16 юли 1228 г. от папа Григорий IX.
Свети Франциск от Асизи е покровител на Италия, а също и покровител на животните. Нна патронния му празник - 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.
Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. В него те откриват родоначалник на субективизма, идеализма и пантеизма, предвестник на Ренесанса, реформатор, първото хипи, борец за опазване на околната среда, революционер. В действителност Свети Франциск точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен "Alter Christus" – „Втори Христос”.
Свети Франциск се откроява със своето състрадание и под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.

1. свети Франциск от Асизи
2. Герб на Обществото