През 1861 г. в Джемонади Фриули, Италия, Френската благородничка Лаура Леру де Бофремонт, вдъхновена от Бог основава Конгрегацията на Сестрите Францисканки Мисионерки на Пресветото Сърце Исусово. Тя поднася всички свои дарове и целия си талант на Бог, за да даде живот, на това което Светият Дух бе вложил в сърцето ѝ: основаването на Религиозна Конгрегация, която да помага в мисионерското дело на Църквата и във възпитанието на бедните девойки. Благодарение на подкрепата на Божия слуга Отец Грегорио Фиораванти, от Гроте ди Кастро, Провинциал на Малките братя от Францисканският Орден, това дело става възможно. Избрани от Бог те стават водачи на новото религиозно семейство. Това е една от многобройните Францискански Конгрегации, които по примера на Свети Франциск от Асизи направиха от Евангелието „ начин на живот”.

 

Кратка история на Обществото в България

            През 1931 г. семейството на Сестрите Францисканки започва да расте, и така Генералната настоятелка Сестра Теофила Леличи, приема молбата на Епископът – Капуцин Монс. Винченцо Пежов да покани сестрите в България -  Пловдив. Сестрите трябваше да се занимават с обучението в училището „ Св. Андрей” около Катедралата и да се грижат за децата в Детския дом  „ Царица Йоана”, построен от Йоана от Савоя, съпруга на Цар Борис. И така Сестрите пристигат в България. През 1943 година сестрите са принудени да напуснат страната и да приемат една учителка за децата изпратена от комунистическото правителство. За сестрите този начин на живот е бил много тежък, и за тях е бил като  тежко изпитание провокирано от тогавашния режим, което е траело цели 5 години. През 1949 година сестрите получават писмо известие от министерството «или да напуснат страната, или концентрационен лагер». Така сестрите се връщат в Италия. В България остават две сестри българки.През годините през които сестрите не са присъствали в България, комунистите вземат всичко.През 1992 година, след падането на комунистическият режим, сестрите отново се обръщат към Епископът Георги Йовчев за да им даде място, където ще могат да развиват тяхната пасторална дейност. И така Провидението ги изпраща в Раковски, където Отец Петър Изамски вече е приготвил място за тях.