Text Size

25.03.2018

| Печат |

ВЕЛИКА СЕДМИЦА
ВРЪБНИЦА
(Страдание Господне)
При шествието с върбовите клонки
 
ЕВАНГЕЛИЕ
 
Година В
Благословен Идещият в име Господне.
Четене от светото Евангелие според Марко.       11,1-10
Когато наближиха до Йерусалим и Витания при Елеонската планина, Исус изпрати двама от учениците си, и им казва: "Идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. И, ако някой ви рече: "Защо правите това?" отговорете, че то е потребно на Господа; и веднага ще го прати тука.
Те отидоха и намериха ослето, вързано о врата на улицата, и го отвързаха. И някои от стоящите там им казваха: "Какво правите? Защо отвързвате ослето?" А те им отговориха, както им бе заповядал Исус. И ония ги пуснаха.
И докараха ослето при Исуса, намятаха върху него дрехите си, и Исус го възседна. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха, възклицаваха и казваха: "Осанна, благословен Идещият в име Господне! Благословено царството на отца ни Давид, който иде в име Господне. Осанна във висините!"
Това е слово Господне.

или ад либитум

Четене от светото Евангелие според Иван.          12,12-16

В онова време:

Тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Исус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, царят израилев!" А Исус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "Не бой се, дъще Сионова: ето, твоят цар иде, възседнал едно осле."

Учениците Му изпървом не разбраха това; но когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Това е слово Господне.

 

 
На литургията
Днешната Литургия предвижда три четива, които много се препоръчват, освен ако пасторални причини подсказват друго.
Имайки обаче предвид значението на историята за страданието Господне, позволено е на свещеника, вземайки под внимание естеството на събрания народ, да чете едно от двете четива, които предшествуват Евангелието, или пък само истори­ята за страданието Господне, ако е необходимо даже в съкратения вид. Това важи само за литургиите, които се отслужват с народ.
 
ПЪРВО ЧЕТИВО
 
Лицето си не скривах от поругание,
и зная, че няма да остана посрамен.
 
Четене из книгата на пророк Исаия.         50,4-7
Господ Бог ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия. Всяка заран той пробужда, пробужда ухото ми, за да слуша като ония, които се учат. Господ Бог ми отвори ухото.
И аз се възпротивих, не отстъпих назад. Тялото си предадох на биещите, и страните си - на удрящите; лицето си не скривах от поругание и заплюване.
И Господ ми помага: затова се не срамувам, затова държа лицето си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.
Това е Божие слово.
 
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 21,8-9.17-18а. 17-20.23-24 ( О: 2а)
Боже, Боже мой, защо си ме оставил.
 
Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки с глава, думат с уста: Той се уповаваше на Господа, нека го избави; нека го спаси, ако му е угоден. О
Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе, и изброиха всичките ми кости. О
Делят помежду си дрехите ми, и за одеждата ми хвърлят жребие. Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сило моя! Побързай ми на помощ. О
Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го, цялото потомство Яковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цялото поколение Израилево. О
 
ВТОРО ЧЕТИВО
 
Смири себе Си, затова
и Бог Го високо въздигна.
 
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до филипяни.   2,6-11
Исус Христос, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Исуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповядва, че Исус Христо е Господ, за слава на Бога Отца.
Това е Божие слово.
 
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО   Фил 2,8-9
Христос биде за нас послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име.
 
ЕВАНГЕЛИЕ
Страданието на нашия Господ Исус Христос според Марко. 14,1-15,47

Търсеха, как да хванат Исуса с измама и да Го убият.

След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; но казваха: "Само не на празника, за да не бъде смут у народа."

Тя предварително помаза тялото Ми за погребение.

И когато Той беше във Витания, в къщата на Симон прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.

А някои негодуваха и казваха помежду си: "Защо стана това прахосване на мирото? Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да разделим на сиромаси." И роптаеха против нея.

Но Исус рече: "Оставате я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене. Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате. Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение. Истина ви казвам, дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши."

Обещаха на Юда Искариот да дадат пари.

Тогава Юда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше как да Го предаде в угодно време.

Къде е стаята ми, в която ще ям Пасхата с учениците Си.

В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: "Де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата?"

Изпраща двама от учениците Си, па им казва: "Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. И където той влезе, кажете на стопанина: "Учителят казва: Де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?" И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ми пригответе. И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.

Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Исус рече: "Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде."

А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: "Да не съм аз?"

А Той им отговори и рече: "Един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил."

Това е Моето Тяло. Това е Моята кръв на Новия Завет.

А когато те ядяха, Исус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: "Вземете, яжте: Това е моето тяло." И като взе чашата и благодари, даде им; всички пиха от нея." И им рече: "Това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие."

Преди петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.

И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

И казва им Исус: "Всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "Ще поразя пастиря, и ще се пръснат овците."

Но, след като възкръсна, ще ви изпреваря в Галилея..."

А Петър Му рече: "Дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не."

Исус му казва: "Истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене."

Но той още повече настояваше: "Ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе." Същото казваха и всички.

Почна да се ужасява и да тъгува.

Дохождат в едно село, наречено Гетсимания. И Той казва на учениците Си: "Поседнете тук, докле се помоля." И взима със Себе Си Петър, Яков и Иван; и почна да се ужасява и да тъгува. И рече им: "Душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни."

И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно: и казваше: "Авва, Отче! За тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти."

Дохожда и ги намира, че спят, и казва на Петър: "Симоне, спиш ли?

Не можа ни един час да постоиш буден? Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна."

И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. А като се за­върна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.

И дохожда трети път и им казва: "Спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето Син човеческий се предава в ръцете на грешниците. Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

Хванете Го и водете Го внимателно.

И тозчас, докле Той още говореше, Юда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и старейте. А оня, който го предаваше, бе им дал знак, казвайки: "Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко."

И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: "Равви, Равви!" и Го целуна. А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

Тогава Исус продума и им рече: "Като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте; но - да се сбъднат Писанията." Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.

Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.

Ти ли си Христос, Синът на Бога благословения?

И доведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници и книжници и старей. Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.

А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят; и не намериха. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: "Чухме, че Той говореше: Ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен." Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.

Тогава първосвещеникът застана посред и попита Исуса, казвайки: "Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?" Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: "Ти ли си Христос, Синът на Бога благословения?"

Исус Му рече: "Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи от­дясно на силата и да иде на небесните облаци."

Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: "Каква ну­жда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се струва?" И те всички признаха, че заслужава смърт.

И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: "Проречи!" И слугите Му удряха плесници.

Не познавам човека, за когото говорите.

Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: "И ти беше с Исуса Назарееца."

Но той се отрече, като каза: "Не зная, нито разбирам, що говориш." И излезе вън на предния двор; и петел пропя.

Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: "Този е от тях." А той пак отрече.

След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петър: "Наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския."

И той почна да проклиня и да се кълне: "Не познавам тоя човек, за когото говорите." Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Исуса: "Преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене." И като падна на земята, почна да плаче.

Искате ли да ви пусна юдейския Цар?

Веднага заранта първосвещениците със старейте и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Исуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. Пилат Го попита: "Ти ли си юдейският Цар?"

А Той отговори и му рече: "Ти казваш." И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.

А Пилат пак Го попита и каза: "Нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе." Но Исус нищо вече не отговори, тъй че на Пилат беше чудно.

А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците се, които във време на бунт бяха извършили убийство. И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. А той им отговори и рече: "Искате ли да ви пусна юдейския Цар?" Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава.

Пилат отговори пак и им рече: "Какво искате да сторя с Тоя, когото вие наричате юдейски Цар?"

Те отново закрещяха: "Разпни Го."

Пилат им рече: "Та какво зло е сторил той?"

Но те още по-силно закрещяха: "Разпни Го."

Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Исуса бичува и предаде на разпятие.

И сплетоха венец от тръни и Му го наложиха.

Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го; и почнаха да Го поздравяват: "Радвай се, Царю юдейски!" Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.

След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

И Го заведоха на мястото Голгота.

И накараха някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: "Лобно място".

И към разбойници биде причислен.

И даваха Му да пие вино със смирна, ала той не прие. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. Беше третия час, и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: "Цар Юдейски." С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: "И към беззаконици бе причислен."

Други спаси, а Себе си не може да спаси.

Минувачите го хулеха, като клатеха глава и думаха: "Уа! Ти, който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе си и слез от кръста!" Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: "Други спасяваше, а Себе си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме." Хулеха Го и разпнатите с Него.

Като издаде висок глас, издъхна.

А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. А на деветия час Исус извика с висок глас: "Елои, Елои, ламма Савахтани", което значи: "Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?"

Някой от стоящите там, като чуха, казваха: "Ето, вика Илия."

А един се затече, натопи гъба с оцет и, като я надена на тръст, даваше Му да пие, думайки: "Почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме."

А Исус, като издаде висок глас, издъхна.

Тук се коленичи, и се пази кратко мълчание.

И храмовата завеса се раздра на две от горе до долу. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: "Наистина този човек е бил Син Божи."

Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Ма­рия Магдалина, и Мария, майка на малкия Яков и на Йосиф, и Саломия, които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Йерусалим.

Йосиф привали камък върху гробната врата.

И когато вече мръкна, понеже беше петък, сиреч срещу събота, дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилат, и измоли тялото Исусово.

Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: "Дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото на Йосиф. А Йосиф, купи плащеница, сне Го, па Го обви в плащеницата и положи в гроб, изсечен в скала; и превали камък върху вратата гробни.

А Мария Магдалина и Мария Йосифова гледаха, де Го полагат.

Това е слово Господне.

или по-краткото

Страданието на нашия Господ Исус Христос

според Марко. 15,1-39

Веднага сутринта първосвещениците със старейте и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Исуса, отведоха и Го предадоха на Пилат. Пилат Го попита: "Ти ли си юдейският Цар?"

А Той отговори и му рече: "Ти казваш." И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.

А Пилат пак Го попита и каза: "Нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе." Но Исус нищо вече не отговори, тъй че на Пилат беше чудно.

А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. А той им отговори и рече: "Искате ли да ви пусна юдейския Цар?" Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от за­вист. Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава.

Пилат отговори пак и им рече: "Какво искате да сторя с Тоя, когото вие наричате Юдейски Цар?"

Те отново закрещяха: "Разпни Го."

Пилат им рече: "Та какво зло е сторил той?"

Но те още по-силно закрещяха: "Разпни Го."

Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Исуса бичува и предаде на разпятие.

И сплетоха венец от тръни и Му го наложиха.

Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като спле­тоха венец от тръни, наложиха Му го; и почнаха да Го поздравяват: "Радвай се, Царю юдейски!" Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.

След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

И Го заведоха на мястото Голгота.

И накараха някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: "Лобно място".

И към разбойници биде причислен.

И даваха Му да пие вино със смирна, ала той не прие. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. Беше третия час, и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: "Цар Юдейски." С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: "И към беззаконици бе причислен."

Други спаси, а Себе си не може да спаси.

Минувачите го хулеха, като клатеха глава и думаха: "Уа! Ти, кой­то разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе си и слез от кръста!" Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: "Други спасяваше, а Себе си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме." Хулеха Го и разпнатите с Него.

Като издаде висок глас, издъхна.

А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. А на деветия час Исус извика с висок глас: "Елои, Елои, ламма Савахтани.", което значи: "Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?"

Някой от стоящите там, като чуха, казваха: "Ето, вика Илия."

А един се затече, натопи гъба с оцет и, като я надена на тръст, даваше му да пие, думайки: "Почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме."

А Исус, като издаде висок глас, издъхна.

Тук се коленичи, и се пази кратко мълчание.

И храмовата завеса се раздра на две от горе до долу. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: "Наистина този човек е бил Син Божи."

Това е слово Господне.