Text Size

25.11

| Печат |

Събота
 
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
 
Заради злодеянието,
което извърших в Йерусалим,
аз загинвам от голяма скръб.
 
Четене из Първата книга Макавейска  6, 1-13
В онези дни:
Цар Антиох минаваше през горните области; и узна, че има в Персия град на име Елимаид, прочут с богатство, със сребро и злато, и в него - храм, твърде богат, и че там има златни покривки, брони и оръжия, оставени от Александър, син на Филип, македонски цар, който пръв се възцари над елините. И той дойде и се мъчеше да превземе този град и да го ограби, но не можа, защото гражданите узнаха намерението му. Те се дигнаха против него с войска, и той побегна оттам с голяма скръб и отиде във Вавилон.
Тогава в Персия дойде някой си при него и извести, че пълчищата, които бяха ходили в земята на Юда, са разбити, и че Лисий вървял със силна войска най-напред от всички, но бил разбит от юдеите, и те се усилили с оръжие и с войска и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски, и че разрушили гнусотата, която той бе въздигнал над жертвеника в Йерусалим, а светилището, като по-преди оградили с високи стени, също и Ветсура, негов град.
Когато чу царят тези думи, силно се уплаши и се разтревожи, падна в легло и изнемощя от скръб, защото не се сбъдна това, що желаеше.
И много дни прекара там той, защото в него се подновяваше голямата скръб; той мислеше, че умира. Тогава свика всичките си приятели и каза им: "Избяга сънът от очите ми, и сърцето ми изнемогна от скръб. И казах в сърце си: "До каква скръб дойдох аз, и колко голямо е смущението, в което сега се намирам! А бях аз полезен и любим в моето владение. Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Йерусалим и как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и пращах да изтребват напразно обитателите на Юдея. Сега познах, че заради това ме постигнаха тези беди, и ето, аз загинвам от голяма скръб в чужда земя."
Това е Божие слово.
 
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 9, 2-3.4 и 6. 16в и 19 (О: срв 16)
Ще се радвам за спасението от Тебе, Господи.
 
Ще Те славя, Господи, от все сърце; ще възвестявам всички Твои чудеса.
Ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишни. O
Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице.
Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия; името им заличи во век века. O
Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
Защото не за винаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бе­дния не до край ще загине. O
 
АЛИЛУЯ      2 Тим 1, 10в
O Алилуя.
Нашият Спасител Исус Христос унищожи смъртта, и озари живота чрез Евангелието.
O Алилуя.
 
ЕВАНГЕЛИЕ
 
Бог не е Бог на мъртвите, а на живите.
Четене от светото Евангелие според Лука             20, 27-40
В онова време:
Приближиха се някои от садукеите, които отричат възкресението, и запитаха Исуса, казвайки: "Учителю, Мойсей е предписал: Ако умре братът на някого, който е женен, но бездетен, тогава брат му да вземе неговата жена и да въздигне потомство на брата си. Имаше, прочее, седем братя. Първият взе жена и умря бездетен, и вторият взе жената, но и той умря бездетен; взе я третият, тъй също и всички седем, но умряха, без да оставят деца. Най-после умря и жената; И тъй, при възкресението, на кого от тях ще принадлежи тази жена? Понеже и седемте я имаха за жена."
Исус им отговори: "Чедата на този свят се женят и омъжват; но онези, които ще бъдат намерени достойни да вземат участие на онзи и във възкресението на мъртвите, нито се женят, нито се омъжват; и те не могат вече да умират; те са равни на ангелите и Божии чеда, понеже са чеда на възкресението.
А че мъртвите ще възкръснат, това и Мрйсей възвести в разказа при къпината, дето нарече Господа Бог Авсаамов, Бог Исааков и Бог Яковов. Но той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у него всички живеят."
На това някои от книжниците казаха: "Учителю, ти говори добре".
И не смееха вече да запитат за нещо.
Това е слово Господне.