Text Size

5.06

| Печат |

Понеделник
 
Година I
 
ПЪРВО ЧЕТИВО
 
Тобия, страхувайки се повече от
Бога отколкото от царя.
 
Начало на книгата на Товит.          1, 1а.2; 2,1
Тобия, от коляното и града Нефталимов, бе взет в плен в дните на асирийския цар Салманасар, и в пленничеството си не отстъпи от пътя на правдата.
На празника Господен биде приготвен в дома на Тобия добър обед и той каза на сина си: "Иди, и доведи, когото намериш беден от на­шите братя, който помни Господа, за да обядваме заедно." Той отиде, върна се и му съобщи, че един от синовете Израилеви лежи удушен на стъгдата. Тогава Тобия, преди да почне да яде, бързо излезе и отиде при мъртвеца. Взе го, занесе го в дома си тайно, та, след заник слънце, скришно да го погребе. След като скри тялото, върна се, уми се и яде хляба натъжен, спомняйки си пророчеството, което бе казал Господ чрез пророк Амос: "Празниците ви ще се обърнат в скръб, и всичките ви веселби - в плач..."
А щом зайде слънце, отиде, изкопа гроб и го погреба. Съседите му се присмиваха и казваха: "Той още се не бои, че ще бъде убит за тази работа; едва избегна смъртното наказание, и ето, пак погребва мъртви." Но Тобия, страхувайки се повече от Бога отколкото от царя, отнасяше телата на убитите, и ги укриваше в дома си и посред нощ ги погребваше.
Това е Божие слово.
 
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 111, 1-2. 3-4. 5-6 (O: 1а)
Блажен е оня човек, който се бои от Господа, или: Алилуя
 
Блажен е оня човек, който се бои от Господа, и който крепко обича Неговите заповеди.
Неговото поколение ще бъде силно на земята, родът на праведните ще бъде благословен. O
Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.
В тъмнина изгрява светлината на правите: тя е блага, милостива и праведна. O
Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си,
защото той няма да се поклати до века; във вечна памет ще остане праведникът. O
 
АЛИЛУЯ       Откр 1,5ав
O Алилуя.
Исусе Христе, ти си верен свидетел, първородния из мъртвите: Ти ни възлюби и уми от нашите грехове чрез Своята Кръв.
O Алилуя.
 
ЕВАНГЕЛИЕ
 
Хванаха любимия му син,
убиха го и го хвърлиха вън от лозето.
 
Четене от светото Евангелие според Марко        12, 1-12
В онова време: Исус почна да говори на първосвещениците и книжниците и стареите с притчи:
"Някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. Изпрати и друг; и него убиха. И мнозина други или биха, или убиха.
А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: "Ще се засрамят от сина ми." Но лозарите казаха помежду си: "Този е наследникът; хайде да го убием, и наслед­ството ще бъде наше." И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.
Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
Нима и това не сте чели в Писанието: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; това стана от Господа, и е дивно в очите ни"?
И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата. И като Го оставиха, отидоха си.
Това е слово Господне.