Text Size

31.03

| Печат |

Петък
 
ПЪРВО ЧЕТИВО
 
Да го осъдим на безчестна смърт.
 
Четене из книгата Премъдрост.     2,1а. 12-22
Които умуват криво, думаха в себе си:
"Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание; обявява се за такъв, който има познание за Бога и нарича себе си син на Господа.
Пред нас той е изобличение на нашите помисли; тежко ни е да го гледаме, защото неговият живот не е като животът на другите, и пътищата му се различават от нашите. Той ни смята за гнусота и бяга от нашите пътища като от нечистотии, облажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща.
Да видим прави ли са думите му, и да изпитаме, какъв ще бъде краят му; защото, ако тоя праведник е Син Божий, Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете.
Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кроткостта му. Да го осъдим на безчестна смърт, защото според думите му, имало кой да се грижи за него."
Тъй умуваха те и се измамиха; защото злобата им ги беше заслепила. И те не познаха тайните Божии, не очакваха награда за светост и не смятаха за достойни наградите на непорочните души.
Това е Божие слово.
 
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 33, 17-18. 19 20. 21 и 23 (О: 19а)
Близо е Господ до сломените по сърце.
 
Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
Викат праведниците и Господ слуша, и ги избавя от всичките им скърби. O
Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси. Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави. O
Той пази всички негови кости, ни една от тях не ще се строши. Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се на Него уповават, няма да загине. O
 
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО   Мт 4, 4в
Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.
 
ЕВАНГЕЛИЕ
Търсеха да Го хванат,
но часът Му още не бе дошъл.
 
Четене от светото Евангелие според Иван.         7, 1-2. 10. 25-30
В онова време:
Исус ходеше по Галилея; защото по Юдея не искаше да ходи, понеже юдеите търсеха да Го убият.
Приближаваше юдейският празник Разпъване шатри. Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
Тогава някои Иерусалимци думаха: "Не е ли тоя, когото търсят да убият? Ето, явно говори, и нищо Му не казват. Да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос? Но тоя знаем откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е."
Тогава Исус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: "И Мене познавате и откъде съм, знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един истински, който Ме е пратил, и когото вие не познавате. Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил."
Искаха, прочее, да Го хванат, ала не туриха на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл."
Това е слово Господне.