Text Size

16.03

| Печат |

Четвъртък
 
ПЪРВО ЧЕТИВО
 
Проклет е оня, който се надява на човек;
Благословен оня, който се надява на Господа.
 
Четене из книгата на пророк Иеремия.    17, 5-10
Това казва Господ:
"Проклет е оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа. Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто; но ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема.
Благословен оня човек, който се надява на Господа и комуто надеждата е Господ. Той ще бъде като дърво, посадено при вода и което пуска корените си край потока; не се бои, когато настава пек; листата му са зелени и във време на суша, то се не бои и не престава да дава плод.
Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и неизследимо; кой ще го узнае? Аз Господ прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според плодовете на делата му."
Това е Божие слово.
 
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 1, 1-2.3.4 и 6 ( О: Пс 39, 5а)
Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа.
 
Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивците, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. O
И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плодът си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее. O
Не тъй са нечестивците, не тъй; но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. O
 
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО   Срв Лк 8, 15
Блажени ония, които в добро и чисто сърце пазят Божието слово, и принасят плод с търпение.
 
ЕВАНГЕЛИЕ
 
Ти получи доброто, а Лазар злото;
сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
 
Четене от светото Евангелие според Лука.          16, 19-31
В онова време: Исус каза на фарисеите:
"Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. И имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, но никой не му даваше; и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
Умря сиромахът, и занесоха го ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха в ада.
Когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазар в лоното му. И като извика, рече: "Отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазар да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък."
Авраам пък му рече: "Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш. Па освен това между вас и нас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат от тук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават."
А той рече: "Моля ти се тогава, Отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат в това място на мъката." Авраам му рече: "Имат Мойсей и пророците: нека ги слушат." А той рече: "Не, Отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят". Тогава Авраам му рече: "Ако Мойсея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят."
Това е слово Господне.