Сестрите Евхаристинки вдъхновяват целия си живот от Исус Евхаристия. Думите на отец Йосиф потвърждават това: „Исус, който не се задоволи да се скрие само под Тайнствените видове, пожела още да се скрие и под човешкото естество на Евхаристината.” Новооснованата монашеска общност съчетава дълбокия дух на молитва с апостолския живот. Както Мария „избират добрата част, която няма да им се отнеме” и в дълбоко съзерцаване на Исус Евхаристия, все повече опознават, обичат и обожават Този, чийто живот желаят да въплътяват, за да бъдат Негови „живи Дарохранителници”. От пълнотата на това Божествено присъствие, което подтиква към апостолат, те тръгват към всички, за да им занесат Благата вест на Евхаристичната любов, чрез преданото служение на Марта. Духовността на Сестрите Евхаристинки се включва в голямата духовност на Свети Винкенти от Павел, но в същото време е нещо много евхаристично. Отец Йосиф пише: „Сестрите Евхаристинки са за източните това, което Милосърдните сестри са за западните, но с тази разлика, че Милосърдните сестри обичат, обожават и служат на Исус, скрит в страдащите тела на техния ближен, за да го обърнат и го водят към Бога, докато Сестрите Евхаристинки, които са живи дарохранителници на Исус Евхаристия, обичат, обожават и служат на техния Божествен Жених в собственото си сърце и Го носят на всички онези, които още не Го познават, така че и те да Го познаят, да Го обичат, да Го обожават и да Му служат”.

Оттук се разтваря големия простор на техния апостолат – да бъдат винаги в служение на бедния и изоставен Исус Евхаристия в душите и в църквите. Те се грижат за бедните църкви, така че всичко да бъде достойно за техния Исус Евхаристия. В енориите са активни в пасторалната работа, така че Исус Евхаристия да бъде център в живота на всеки християнин. Те са свидетели между онези, които още не познават техния Бог. Всички форми на социална дейност за тях са прекия и достъпен път, на служение на Исус Евхаристия, присъстващ в бедните, страдащите, изоставените. За всичко в техния живот имат за образец Дева Мария, която за отец Йосиф беше първата Евхаристинка. Мария – жива дарохранителница, понеже носи в себе си Исус и Мария – съизкупителка, понеже следваше Исус навсякъде и на Голгота, под кръста, „жертвайки своя обичен Син, заедно с Божествената Жертва, върху същия олтар, тя поднесе и себе си в жертва”. Вдъхновени от този живот на Девата, Сестрите Евхаристинки живеят в молитва, в жертва и в труд, винаги присъстващи в църквата, доближаващи се до всички, за да им носят и свидетелстват Божията любов. Така те осъществяват Евхаристичното поднасяне, което е обожаване, благодарение, застъпничество, изкупление. Проникнати от простодушие, смирение и любов, с дълбок дух на жертва и на единство, винаги вдъхновявани от Исус Евхаристия, сестрите се „превръщат в обикновено средство, с което техния Евхаристичен Жених ще си послужи, за да съедини всички в една единствена Църква”.(от.Йосиф Алоати)

ПАСТОРАЛНА И ДУХОВНА ДЕЙНОСТ
Навсякъде сестрите се грижат за олтара и богослуженията. По енориите се ангажират с катехизацията и участват в пасторалната дейност. Сформират се молитвени групи, които същевременно са форма за духовното израстване на децата, на младежите, на възрастните, а в последните години и на бежанците. Там, където няма постоянно присъствие на свещеник, сестрите извършват различни треби, както и отслужването на Литургия на Словото в неделя и на празник. Посещават се семействата, болните, самотните – използват се всички начини, за да могат да ги доближават до Тайнствата.

СОЦИАЛНА ДЕЙНОСТ
ГРИЖА ЗА ДЕЦА И МОМИЧЕТА
През годините след промените в манастира едно след друго се приютяват няколко момиченца между 7 и 12 годишна възраст, които практически са без семейство или в много трудно социално положение. Сестрите поемат изцяло грижата за тяхното възпитание и образование. Децата учат в държавните училища. Така в периода от 1989 до днес през монастира ни минават около тридесет момичета от 7 до 22 годишна възраст. Те остават различен период от време, според нуждите, между 2 и 10 години. Някои от тях нямат никого. На всички Сестрите се стараят да предоставят необходимите възможности, за да се чувстват в свой дом и семейство, да завършат образованието си, да могат да устроят живота си. Контактите с почти всички тях и семействата им продължават и днес.
Веднага започва организирането на летни лагери на различни места в България. В последните години в настоящия манастир в София деца, които няма къде да прекарат ваканцията, лятото остават при нас.

ГРИЖА ЗА ВЪЗРАСТНИ САМОТНИ ХОРА
В същото време сестрите посещават възрастни и самотни хора. Стараят се да им помагат в техните човешки и духовни нужди.

ХУМАНИТАРНИ ПОМОЩИ
Още от самото начало и до днес в монастира в София се насочват камиони с хуманитарни помощи, които идват по линията на Католическата църква в началото от Холандия, Германия, Италия, а днес основно от Франция. Всичко това служи за подпомагането на много хора в нужда.

МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ЙОАН ПАВЕЛ ВТОРИ”
От 2000 година в двора на манастира в София беше отворен медицински център „Йоан Павел Втори”, с цел да се помага на социално слабите. Благодарение на дарители, на пациентите, които са в нужда, се осигуряват безплатни прегледи, и лекарства. Макар и трудно и до днес този център успява да осъществява своята мисия.

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
В последните години, дарявайки ни новите звания от младото поколение, Бог ни повика и към една друга мисия – грижата за възрастните и болни сестри, които стоически издържаха трудните години на атеистичния режим и гоненията. Зад всичко това стои Бог с Неговата безкрайна Милосърдна любов за всеки момент от живота ни.
В лицето на всички тези, до които се доближават, сестрите се стараят да служат на бедния, непознат и изоставен Исус Евхаристия, за да Го правят все повече познат, обичан и обожаван.