Text Size

История на Обществото

| Печат |

emblemaМонашеската общност на Сестрите Евхаристинки, дълбоко вкоренена в Евхаристията, създадена за да работи за съединението на Църквите, „започва своето съществуване в Солун на 18 април 1889 г. – Велики четвъртък, деня в който Исус установил Светата Евхаристия и поема в пълнота мисията си на 21 април – който в тази година бил Великия ден на Пасхата за католици и православни”. Родено в Солун, тогава културен и търговски център на Македония, намираща се в Турската империя, Обществото разгръща своята мисия сред местното население по селата и градовете. Сестрите се посветяват на възпитаване и поучаване на децата, момичетата и жените в истините на вярата. По-късно с намесата на Божието Провидение се поставя началото на сиропиталище, посветено на Свети Йосиф. През 1892г. Отец Йосиф закупува чифлик в местността Палюрци (близо до Гевгели, Р.Македония) и го реконструира. През 1893 г. сестрите и децата се преместват там. Отварят се училище, колония-земеделско училище за момчета, примитивна аптека, обслужват се болни. Постепенно Обществото се разраства и последователно се отварят няколко къщи на различни места. Навсякъде сестрите работят в училищата, грижат се за бедните и изоставени църкви и за духовната просвета на населението.

През 1920 година принудени от политическите събития Сестрите заедно с децата бягат и се заселват в София. По това време сестра Еврозия Алоати е в тежко състояние и изживява своите последни месеци в болницата на Милосърдните сестри на свети Винкенти, в Торино. Тя няма да се върне вече при своите сестри. От своя страна, сред много трудности и борби, но неотклонно разгръщащи мисията си, независимо от обстоятелствата, в края на 1930 година, Сестрите се настаняват в още незавършената нова манастирска сграда на ул. „Пиротска” 175, в София. Заедно с тях навсякъде и във всичко продължава да бъде отец Йосиф Алоати. През тези години Н.В.Пр. Анджело Джузепе Ронкали, Папски делегат в България (1925-1934), който по това време ръководи и управлението на Източната епархия, лишена от епископ, поема пряката грижа за младото общество. Следват години на много труд, и активна пасторална и социална дейност. Броят на сестрите нараства, децата в сиропиталището са около 100, отварят се мисии и в други селища в България. За съжаление всичко това не продължава много дълго. Настъпващите политически промени след 9 септември 1944 година обръщат трайно хода на развитието. През 1948 година сиропиталището им е отнето. На Сестрите е забранено да имат каквито и да са контакти с хората, особено с децата и с младите. По-късно, през 1962 година те са изцяло изгонени от манастира им и той е отнет от тоталитарния режим. Настанени са в малка църковна къща (днес къща-музей на св.Йоан ХХІІІ-папа римски на ул.„Анджело Ронкали” 2). Благодарение на това, че са местно общество, те са оставени да живеят заедно и да носят монашеската дреха. Гонението на Католическата църква е все по-ожесточено и при процеса срещу Католическите свещеници през 1952 година има осъдени и Сестри Евхаристинки, които излежават своята присъда. Така Сестрите са принудени да се оттеглят от всичките си дела и да останат над всичко едно присъствие и свидетелстване на Бога в мълчанието, в скритото служение, в молитвата и в страданието. Грижат се за осиротелите църкви, в услуга са на малкото неосъдени свещеници, както и на тези, които лежат по затворите и лагерите. Това време те посветяват и на много болни и самотни хора, за които незабелязано се грижат. В абсолютна дискретност се подготвят за Първо причастие децата на онези семейства, които не се страхуват да живеят вярата си. В другото време сестрите, с усилена ръчна работа, изкарват прехраната си. Така минават повече от петдесет години, в които те не могат да се увеличават на брой, но укрепват и израстват в борбата с трудностите, за да свидетелстват Бога. В края на 1989 година, с настъпването на демократичните промени в България, когато Католическата църква може да се радва на относителна свобода, Сестрите веднага поемат своята мисия както в духовната, така и в социалната сфера. В този период се построява и новият монастир на ул. „Монтевидео” 15, където днес се намира Генералната къща. Има още три къщи в град Куклен, с. Ново Делчево и с. Покрован, където в момента има две сестри. В Р.Македония е обособена Провинция. Монашеската общност на Сестрите Евхаристинки е местно общество с епархийно право, подведомствено на Католическа Апостолическа екзархия.