Text Size

Основател на Обществото

| Печат |

Отец Йосиф Алоати (Padre Giuseppe Alloatti)
Отец Йосиф Алоати е роден на 20 юли 1857 година във Виластелоне, Торино, Италия, в семейството на Екатерина Кико и Петър Алоати. Той е първороден син на многодетно семейство, дало на Църквата двама свещеника - Лазаристи и две монахини.
През 1877 година, едва двадесет годишен, Йосиф постъпва в Новициата на Отците Мисионери на свети Винкенти от Павел. На 24 септември 1882 година, той е ръкоположен свещеник и е изпратен в Солун, където пристига през октомври, с.г. Там се включва активно в дейността на Отците Лазаристи. Това е трудното време след създаването на Източно-католическата църква в България с нейния първи духовен глава Архиепископ Йосиф Соколски, ръкоположен лично от Негово светейшество папа Пий ІХ. Отец Йосиф Алоати става движеща сила в малката мисия на Източната Католическа църква в Македония. Като енорийски свещеник по селата, споделя скромния и мизерен живот на своите енориаши. За няколко месеца научава местния език, приема източния обряд, и става „всичко за всички, за да спечели всички”. Болезнено развълнуван от духовното невежество на народа, което се проявява при богослуженията и особено по отношение на Светото Причастие, отец Йосиф молитвено търси просветление от Бога. На 25 август 1884 година, докато моли Кръстния път в старата Солунска църква, на четвъртото спиране е озарен от извънредна благодат. Той ясно и конкретно разбира, че трябва да основе ново Общество от местни сестри, които да се наричат Евхаристинки; да са под покровителството на Света Богородица и съчетавайки живота на Мария и Марта да се грижат за бедния и изоставен Исус Евхаристия в душите и в църквите. Тяхна настоятелка да бъде родната му сестра Еврозия.

Верни на Божията воля, на 21 април 1889 година, заедно със сестра си Еврозия, те основават монашеската общност на Сестрите Евхаристинки. На тази нова духовна общност отец Йосиф посветява духовните си и физически сили и способности, като предава на младите сестри каризмата, която е получил.
Особено чувствителен и внимателен на Божиите вдъхновения, отец Йосиф вижда в пълнота Евхаристичното Дело, започнало в Горницата в Йерусалим, не само с новооснованото общество на Сестрите Евхаристинки, но и чрез основаването на братя и свещеници Евхаристинци, както и на лаици-сътрудници. За него свещениците са личности, влюбени в Светата Евхаристия, които я превъплъщават не само на олтара, но и чрез целия си живот. Те ще подпомагат и ръководят духовно Сестрите и с пламенния си живот ще доближават всички до Пресвятото Тайнство7. За съжаление, той не успява да осъществи това през земния си живот.
Отец Йосиф Алоати е човек на молитвата, строг аскет, ревностен проповедник и изповедник. Той е духовен баща не само за своите дъщери – Евхаристинки, но и за верните, и за свещениците. Отец Йосиф се изявява като ерудиран автор и поет. Оставя повече от 8000 страници ситно написани ръкописи на български и италиански език: богословски трудове, наръчници, около 400 поезии, сценки, писма, беседи, духовни размишления и други, които са голямо богатство, от този велик, но все още непознат мисионер.
Поради влошено здравословно състояние, отец Йосиф с мъка напуска София, където вече са установени Сестрите Евхаристинки. Придружен от Н.В.Пр.Архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, той се завръща в манастира при своите събратя в Киери, Италия, където отбелязва и 50-годишен Юбилей от монашеския си живот.
На 27 март 1933 година тихо напуска всичко и се завръща в Дома на Отца, останал до край верен на своето мото: „Да обичам, да страдам, да върша всичко за Бога и да желая само това, което Бог желае”.

OtecJosif

Еврозия Алоати (Eurosia Alloatti) – сестра Мария Христина Исусова
Еврозия Алоати е родена на 4 май 1859 година във Виластелоне, Торино, Италия. Като най-голяма дъщеря след брат си Йосиф, твърде рано тя трябва да помага в грижата за другите си братя и сестри. От родителите си получава християнско възпитание и истински пример за добродетелен живот. Още от ранно детство тя е много свързана с по-големия си брат Йосиф. Заедно споделят време, игри, мечти, молитви…
Още 19 годишна Еврозия става член на сдружението на Мариините девойки и активна обожателка на Светото Причастие. Член е и на Третия ред на Свети Франциск. Тя все повече се чувства обгърната от Божията любов и търси своя път. Привлича я и съзерцателния и апостолския живот. Думите на духовният и ръководител – Бог ще създаде едно общество само за теб – не я напускат. Поканена от нейния брат Йосиф да му помогне, тя се моли много. Прави деветдница към Света Богородица Помощница. В края на тази пламенна молитва, Еврозия е подкрепена от пророческите думи на дон Боско: „Ти си искала знак от Света Богородица и тя ти го дава чрез мене. Иди в Солун, постави се на разположение на брат ти Йосиф и прави каквото ще ти каже той…” Цялостно предадена на Божията воля и изпълнена с упование в Божието Провидение, на 3 февруари 1888 година тя заминава за Солун. Там в продължение на една година се подготвя при Дъщерите на Милосърдието на свети Винкенти. На 18 април 1889 година – Велики четвъртък Еврозия взима монашеската дреха и името сестра Мария Христина Исусова. На 21 април – Възкресение Христово, заедно с още четири момичета поставят началото на новото монашеско общество. Броят на сестрите постепенно се увеличава. Отварят се нови Евхаристични домове. Навсякъде Сестрите се грижат за духовното възпитание на момичетата и жените, за добрата поддръжка на олтарите и църквите - правят всичко за техния беден, непознат и изоставен Исус в Светата Евхаристия. Сестра Еврозия е навсякъде неуморно. С дълбок дух на молитва и жертва, с пламенна ревност за спасението на душите, тя обикаля неспирно селата. При едно от пътуванията пада и си счупва крака. В последствие състоянието и се влошава. Необходимото лечение налага завръщането и в Торино. Макар и далече от сестрите, като истинска майка, тя е духовно свързана с тях. Едни от последните и думи са: „Кажете им да станат светици”. На 26 декември 1920 година, напълно предадена на Божията воля, като евхаристично кандило, тя догаря на болничното легло, верна до край на своето мото: „Искам това, което Бог иска”..
На 28 юли 2005 година тленните и останки са пренесени от Торино в София, в параклиса на Генералния Евхаристичен дом. След дългата раздяла сестра Еврозия Алоати отново се завръща в своя дом между дъщерите си.

На 14 септември 1977 година Н.В.Пр. Епископ Методи Стратиев, Апостолически Екзарх за католиците от източен обряд в България въвежда каузата на отец Йосиф Алоати и сестра Еврозия Алоати. Днес те са Божии раби.

SestraMaria