Text Size

Основател на Обществото

| Печат |

vincentiapauloСвети Винкенти от Паула  /24.04.1581-27.09.1660/

Свети Винкенти е роден на 24. април 1581. година в малкото селце Пой. Неговите родители са били обикновени селяни. Първия си хляб изкарвал е тъй като е пасъл овце и свини. За да се отърве от беднотия и да се подобри материалното му състояние родителите му го определиха за свещеник. На 15 години отива в Дакс на училище където сам се издържа като учител на децата на едно семейство. На 23. септември епископът Франсоа де Берил го ръкоположил за свещеник. Той нямал нито 20 години. Винкенти очакваше хубава енория и по тази причина пътува чак до Рим. Докато чака да му се сбъднат мечтите отива в Тулуз където се грижи за един дом. Финансовото му състояние беше много лошо а имаше и дългове. Затова Бяга в Марсеи.

На връщането от там бе нападнат от пирати и продаден в Тунис като роб. Там е работил при един алхимик и след това при един мухамеданин който преди е бил францисканец а след това е минал към ислям. Той отново го връща в католическа църква и успява с него да избяга. И така 1607. година' пристига в Авигнон. 1608. година пристига в Париж. Имаше само една надежда: да получи богата енория и да живее добре. Винкенти от начало не беше свет свещеник. Това се случва по - късно. Запознава се със свещеника Пйере де Берулеа, който има намерение да създаде общество на ораторийанци. Той има голямо влияние на растеж и възпитание на Винкенти като свещеник. По време на една проповед Винкенти е помолил вярващите да помогнат на едно семейство. „Това беше голяма но, неорганизирана любов" , както каза светецът и това беше една от причините за основаване на обществото на милосърдни сестри и общество на мисионери наричани Лазаристи. Във самото начало основава братството на любов, общество който помага на бедни и болни хора. Той организира мисии за селяните, става духовен ръководител на галий. Така от ден на ден все повече се разпространява социалната дейност в градовете на Франция.
Понеже, не може сам да върши всичко, все повече размишлява за помощниците в тази дейност. Винкенти успява да придобие няколко членове за своята конгрегация за мисиите. Те се настаниха в сградата св. Лазар и се наричат Лазаристи.

ludwikaМежду сътрудниците специално място има вдовица Луиза де Марияк (12.8, 1591, - 15.3Л660.) която с голямата любов и всичките си сили тръгва след св. Винкенти. За детството й знае се много малко. Но, от детството й можем да видим че е била изпратена като малко момиче в Поис, при сестрите на свети Доминик. Там тя бе отгледана и получи нужното образование. Вече като малка искала да стане монахиня, но поради лошото здравословно състояние остава във света. Омъжила се за аристократа Антон Ле Гра и с него имаше един син, Майкъл. 1624. година, тя се среща със св. Винкенти и след кратко време полага обет за овдовяване. От тогава св. Винкенти я включва в работа си и й поверява грижа за обществата на християнската любов и други благотворителни организации. Св. Луиза е пример за всички особено във делата на покоря и в милосърдните дела. Тя събира селски девойки готови да помагат на бедни и изоставени хора. Те пожелават да се организират като общност и чрез всеотдайната грижа на Луиза де Марилак и с благословия на св. Винкенти основават общност на „Дъщери на християнската любов" по-късно наречени Милосърдни сестри. Така Луиза става първата майка на новата общност която има за цел да се грижи и да помага на всички които са в беда.
Луиза е починала на 15. март 1660. г изморена от милосърдната любов. Желанието й беше на гроба й да има само един кръст върху който да пише: „Spes única", единствена надежда.
Дело, което е повдигнато от св. Винкенти и св. Луиза означава една голяма промяна в мнението свързано с разбирането на работата и дейността на жената, посветена на Бога, монахиня. Това дело е било една стъпка от затворен манастир до външния свят. С това дело беше създаден съвсем нов вид на монашество.