Text Size

История на Обществото

| Печат |

Историята на кармилския идеал започва девет века преди Христа¸ с пророк Илия, който стои в присъствието на единствения истински Бог¸ слуша Неговото Слово¸ безспир търси Лицето Му и свидетелства за Неговата мощ: „Жив е Господ, пред Когото стоя...!“ ( 1Цар17;1)
Тъкмо него си избират за модел и духовен баща първите отшелници на планината Кармил в Палестина¸ когато, изгарящи от същия огън на любов към Бога, в ХІІ век се заселват в пещерите близо до извора му¸ за да подражават на неговия начин на живо: отдалечени от света¸ в уединение¸ в постоянно търсене на Божието присъствие чрез проста съзерцателна молитва.


В центъра на техните жилища се намира параклис¸ който те самите посвещават на Пресвета Богородица. Така още от самото начало Мария става покровителка на възникващата общност. Великодушно и със синовна обич монасите се поверяват на нейното покровителство¸ гледат я като свой идеал и й подражават в размишляване върху Божието Слово¸ в пълна отвореност към Божия Дух¸ в изпълняване на Божията воля. Чрез своя посветен живот в целомъдрие те са тясно свързани с тайната на нейното девствено майчинство. Усещайки нейното особено присъствие между тях¸ почитат я не само като своя майка¸ но и като сестра. Благодарение на тази дълбока марианска набожност са наричани „Братя на Дева Мария“.
Около 1209 г. йерусалимският патриарх Алберт утвърждава техния начин на живот и им дава Правило. Въпреки че след прогонването на монасите от Светата земя¸ то трябва да бъде приспособено към новите условия¸ и до днес основата му остава същата: „Всеки да пребивава в килията си, като размишлява денем и нощем върху Закона Господен, бдейки в молитва.“ То включва живот според евангелските съвети (целомъдрие, бедност, послушание) в искрено братско общение под ръководството на настоятел¸ уединение¸ мълчание¸ работа.
Именно към този прост и смирен начин на живот иска да се върне св. Тереза Авилска¸ когато през XVI век реформира Ордена¸ който постепенно се е отдалечил от първоначалния идеал. Силно проникната от личен опит с Триединния Бог¸ дълбоко впечатлена от страданието на Христос за спасение на душите¸ тя копнее да спечели за Него целия свят… Движена от Христовата любов¸ със съдействието на св. Йоан Кръстни¸ основава манастири¸ в които иска да се живее Евангелието по най-съвършен начин¸ за да се шири Царството Божие.
Силният мисионерски пламък¸ който изгаряше двамата испански мистици, по-късно провъзгласени за църковноучители¸ възпламени след тях и много други чеда на Кармила: св. Тереза на Младенеца Исус - покровителка на мисиите, бл. Елисавета на Пресвета Троица, св.Тереза от Андите, св.Тереза Бенедикта Кръстна, брат Лаврентий на Възкресението, св. Рафаил Калиновски…

През 1932 г. Апостолическият екзарх на източните католици в България, монс. Кирил Куртев, осъзнавайки ясно належащата нужда от съзерцателен орден в неговата епархия, поема инициативата за основаване на първия в света Кармил от славянски обред. Мечтата му, подкрепена от монс. Анджело Ронкали, бъдещия папа Йоан ХХІІІ, се осъществява на 23 май 1935 г., когато пристигат в София четири френски кармилитки от Цариград (Истанбул), за да станат крайъгълни камъни на новата кармилска общност. Основан със специално намерение да се моли за единството на Църквата, от този момент Кармил „Свети Дух” ще поддържа чрез молитва и жертва не само местния католически епископ с повереното му стадо, но ще обгръща и целия свят.
Първоначално монахините се настаняват в къщата на ул. „Върбица”. Скоро към малката общност на първите сестри се приобщават и български момичета: с. Тереза Исусова (Мара Дукова), с. Мария Въплъщенска (Павлина Павлова), с. Блажена Кръстна (Здравка Бойчева) и др.
През 1940 г. сестрите кармилитки се установяват на ново място, в няколко закупени за тях малки къщи около църквата „Св. Франциск“ в София. Втората световна война внася промени в обичайния им живот. Под заплахата на бомбардировките, разрушаващи българската столица през втората половина на 1943 г., малкото общежитие е евакуирано в Ямбол при сестрите облатки, където условията позволяват без особени сътресения те да следват своето Правило. През пролетта на 1944 г. кармилската общност се завръща в полуразрушеното си софийско обиталище.
Последвалите години след тази дата са най-тежките в историята на първия славянски Кармил: изложената на преследванията на комунистическия режим, общност неведнъж се намира на прага на унищожението.
През 1952 г. всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити. Настоятелката прекарва повече от петдесет дни в затвора, след което е експулсирана. Две от сестрите са изпратени в концлагер, от който се връщат след девет месеца. Останалите, след около четиридесет дни затвор, са принудени да се приберат в семействата си. Настъпват тежки години на изпитания, през които с. Блажена успява да поддържа общението между монахините и през 1958 г. те се настаняват да живеят в църквата „Св. Франциск”, преграждайки килии върху трибуната. Така прекарват повече от четиридесет години в лишения и притеснения. Това е време на мълчаливо свидетелство на вяра, надежда и любов. Едва през 1999 г. става възможно установяването на клаузура в част от принадлежащите им в миналото къщи. През 2002 г. е узаконена сградата на завършения първи етап от строежа на новия манастир, който бе започнат през 1996 г. Поради липса на средства до този момент не е изградена църквата на манастира и сестрите поверяват тази грижа на Божието Провидение.
Още от своето основаване Кармил „Свети Дух” започва да привлича към себе си души, търсещи един по-задълбочен живот с Бога. Така се оформя групата на терциари – миряни, живеещи духовността на Кармила в света. И днес те с подновена ревност продължават да обогатяват живота на Църквата и на обществото с плодовете на кармилската харизма. През 2002 г. идват в София и отците кармилитани от Хърватската провинция, които поемат грижата за духовното ръководство на сестрите, терциарите и чрез своя апостолат допринасят за израстване на цялата християнска общност. Така кармилското семейство придобива пълнота на присъствието си в България, за да поддържа винаги жив пламъка на любовта в сърцето на Църквата.