Text Size

Основател на Обществото

| Печат |

alzon2Отец Емануел Д’Алзон е роден в аристократично семейство през 1810 година в Южна Франция. Заради произхода си, той ще запази за цял живот привързаността си към неговата земя, но също и благородството на една душа, изпълнена с честност, почтеност, смелост и воля за действие, стигайки до готовност за саможертва. Френската революция (1789) току що е приключила и е оставила опустошителни следи. Младият Д’Алзон бързо осъзнава това и приценява, че премахването на Бог от обществото е големият и най-основен проблем на неговото време. В младия Емануел, горд със своята принадлежност към големите традиции на Католическата църква започват да се очертават основните насоки, които ще водят неговите мисъл и дейности до края на живота му: да върне на Бог правата, които има в обществото, да върне на света жизненонеобходимата сила на християнската истина, да върне християнското в съзнанието на хората. В неговите мисли, това, което засяга Бог, засяга и обществото и обратно. Затова, за него е напълно естествено да реши да избере свещеничеството. Той е прекарал, по свой избор, последните си години от образованието в Рим (1834-35), едно място, което той ще посещава често във всички етапи от живота си, показвайки по този начин своята привързаност към папата като принцип на единство, истина и любов на католическата вяра. При завръщането си във Франция, в епархията си в Ним, владиката го назначава за главен викарий, една длъжност, която той изпълнява повече от 40 години.

Първите му години от свещенослужението му са белязани от интензивна дейност сред младежите, но също и с постепенното узряване на един голям проект, към който той се чувства призован от Бог: да създаде нова религиозна конгрегация. Срещата му с младата основателка на сестрите на Успението Мария-Евгения дьо Мийоре, която той духовно ще напътства през целия й живот, ще бъде стимулът, който дава отговора на този призив. През 1843 г., той става собственик и директор на едно училище в Ним: Колежът на Успението; така образованието се превръща в един от стълбовете на неговото дело. Той си поставя за цел да „ създаде Исус Христос” в младите, за да даде нов стремеж на обществото, благодарение на християнските ценности. В рамките на тази работа, свързана с образованието се създава новото религиозно семейство. Това става в навечерието на Коледа 1845 г., когато отец Емануел Д’Алзон започва новицията с неговите първи смели последователи. Подтикнато от своя основател, малкото и крехко религиозно семейство разширява малко по малко своите хоризонти. След „ образованието, Отец Еманеил Д’Алзон започва да гледа към обширното поле на „ мисията”. През 1863г., заради голямата кауза на единството, която му е особено скъпа, той предприема голямото „ източно” приключение в България. Заради тази мисия, Отец Емануел Д’Алзон не се колебае да основе една нова женска конгрегация: тази на Облатките-Успенки (1865). Във Франция, усилената работа в служба на идването на Царството Божие продължава и се разпостранява сред всички слоеве на обществото. Това е периодът на големите социални дейности: сиропиталището ( 1868), малките семинарии за децата от бедни семейства ( 1870), поклоничествата ( 1872) и народната преса (1873).В тази трескава апостолска дейност, белязана от моменти на физическо и морално страдание, Отец Емануел Д’Алзон е оставил дълбокия отпечатък на своята огромна любов към Исус Христос, към Дева Мария и към Църквата. В него, дейността винаги е била придружена от безкористността и живот на силна молитва, лична ( най-вече пред Светото причастие) или общностна. За него самият и за неговите ученици, той избира Свети Августин като духовен учител и водач в търсене на Бог чрез живот в братска общност. Като големият владика на Ипон, Отец Емануел Д’Алзон умира, преследван от враговете на Църквата.