Годината 1156 се приема за година на основаването на първия кармилски манастир. През 1209 г. братята получават своето монашеско правило от Йерусалимския патриарх Алберт. През 1237 г. принадлежащите към Ордена са принудени да напуснат планината Кармил, прогонени от нахлуването на сарацините в Палестина. Пристигат в Европа, където се налага да преустроят отшелническия си начин на живот и да утвърдят нова форма на живот на фона на движещите се, т.н. “просешки ордени” на францисканците и доминиканците. Живеят вече в градовете, в малки общности, отдадени на молитвен живот. През 1247 г. папа Инокентий IV утвърждава Правилото на Кармилския орден. Орденът добива и свой женски клон през втората половина на XV в. в Холандия, признат официално от папа Николай V на 7 октомври 1452 г.

От същата година води началото си и Мирският кармилски орден. През XVI в. св. Тереза Исусова (1515 - 1582) и св. Йоан Кръстни (1542-1591) обновяват Кармилския орден в посока на молитва и бедност, живяни в смирението на един затворен за света живот. След основаването на първия реформиран женски манастир “Св. Йосиф” в гр. Авила (Испания) през 1562 г., само няколко години по-късно в 1568 г. св. Йоан Кръстни заедно със своя събрат Антон на Исус предприемат обновата започната от св. Тереза или т.н. терезианска реформа в мъжката част на Ордена. В следващите 20 години се формират 16 нови женски общности и 15 мъжки. Новото крило на Ордена се отделя официално през 1593 г. През XVII в. Реформата в Кармилския орден се разпростира в цяла Европа. XVIII век е векът на рационализма и на Френската революция, който поставя Ордена в тежко положение. Той е забранен във Франция и много негови членове претърпяват мъченическа смърт. В цяла Европа това е век на изпитания за Църквата. Възраждането му започва ясно да се забелязва отново през XIX в.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

Кратка история на Обществото в България.
Присъствието на отците кармилитани в България е тясно свързано с молитвите на сестрите кармилитки. Сестрите кармилитки още от началото на своето пристигане в България имат желание тук да дойдат и техните братя кармилитани.
По времето на комунистически режим някои отци от Полша и Рим успяват да дойдат на посещение при сестрите. През 1985 - 1986 година сестрите отправят молба към Генералната курия на Ордена да им бъде изпратен един отец за духовни упражнения.

Генералният дефиниториум на Ордена се обръща по този въпрос към провинциала от Хърватска и през декември 1986 г. той изпраща в София отец Тадей Перица. Той идва за духовни упражнения на сестрите и през 1988, 1992 и 1994 година. Сестрите отправят към Рим молба отците да дойдат за постоянно. Генералът на Ордена се обръща към предстоятеля на Хърватската провинция да изпрати о. Тадей за временно пребиваване в София.

Междувременно и Апостолическият Екзарх в София Христо Пройков прави постъпки пред Генералната курия на Ордена за идването на отците кармилитани в София. Провинциалният капитул на Хърватската провинция решава, че са назрели условията за основаване на мисия в България. В София са били изпратени о. Тадей Перица и о. Сречко Римац за да в сградите на предишния манастир на сестрите кармилитки (които през 2002 г. се пренасят в новия си манастир) основат манастир на кармилитани. Това става на 21. XI. 2002 г., когато те двамата пристигат от Загреб в София. На 10.II.2004 г. манастирът в София е бил причислен към другите манастири в Хърватската провинция. Отец Сречко Римац, приор, и отец Тадей Перица, подприор, от 19 март 2004 г. имат своя конвентуалност в манастир в София. През юли 2009 г. пристига от Сомбор бр. Стипо Добош, и мисията му приключва през декември 2010 г., когато се връща в Сомбор .
О. Тадей се връща в Загреб през април 2011 г., а о. Сречко Римац през юни 2014 г. От лятото 2014 г. общност в София се състои от:

• о. Бернардин Висмег, приор;
• о. Ервин Укушич OCD, подприор;
• о. Йоан Хаджиев OCD;
• бр. Бошко Рогулйич OCD