Text Size

Основател на Обществото

| Печат |

osnovatelсв. Емилия де Виалар е родена на 12.09.1797 г. в Гайак, малко градче в Южна Франция, разположено на река Тарн, в заможно семейство. Още от малка я привлича всичко, което майка й разказва за Бога. За съжаление, майка й умира млада, покосена от внезапна болест,малко след едно пътуване в Париж, където отвежда Емилия,за да продължи там обучението си. Тогава Емилия е едва 13-годишна. Поверяват я на грижите на леля й и тя заживява при дядо си, барон Портал. След две години баща й я вика отново в Гайак. Емилия е вече красива девойка, харесват й елегантните дрехи и бижутата, които носи, когато придружава баща си в светските кръгове на Гайак. Този повърхностен живот обаче не й носи удовлетворение.
В резултат от една „мисия”, проведена в нейната енория, тя решава да се посвети на Бога и започва живот, изпълнен с голямо благочестие. Емилия ходи често на църква, за да се моли: духовният й опит става все по-задълбочен. Господ й помага чрез видението на Исус в Табернакула, с ръце, прострени във формата на кръст и с добре видими рани. След това мистично преживяване Емилия открива бедните, болните и изоставените деца в своя град.


Подтиквана от „вътрешен огън”, тя решава да помага все повече на хората да познаят Отца, Чиято безкрайна любов вече е познала. Не може да остане сама с голямата си тайна, затова привлича и други млади момичета, изпълнени с жар и всеотдайност. На Рождество Христово 1832 г. Емилия напуска бащиния си дом и се установява с първите си последователки недалеч оттам, в една къща, купена с наследството от дядо й по майчина линия. Сестрите заедно се грижат за болните и посещават бедните: това е ядрото на бъдещата Конгрегация, на която основателката ще даде името „Сестри на Свети Йосиф на Явлението”, за да почете тайната на Въплъщението, разкрита на Свети Йосиф” /Мат.1,21/.
Но Емилия се чувства призвана да отиде още по-далеч. Желае да помага на всички, които са в нужда, без разлика на религия, раса или социално положение.
Голямата й грижа е „да разкрива с човешки жестове любовта на Отца”, дискретно, с упование в Бога, оставяйки се на Провидението да я води. Брат й, който е в Алжир, й осигурява възможността да основе болница в град Алжир. Емилия пристига там с три свои последователки на 10.08.1835 г. По това време там върлува страшна епидемия от холера и те работят всеотдайно, бе да се щадят. Следват покани към тях от различни места: от Европа, от Близкия Изток, от далечна Бирма, дори от Австралия. През 1852 г., с покровителството на Монсиньор Де Мазено, основател на Облатите на Мария Непорочно Зачената, младата Конгрегация се установява в Марсилия – вратата към Изтока. Емилия умира в този град на 24.08.1856 г., след като основава 42 дома на Конгрегацията в целия свят.
Обявена е за блажена през 1939 г. и за светица – през 1951 г