Text Size

История на Обществото

| Печат |

gerblogoДвижение на фоколарите – Марийно Дело е родено в Католическата църква в гр. Тренто, северна Италия, по време на Втората световна война. 23 годишна Киара Лубик няма намерение да основава движение или каквото и да е друго: по-скоро в нея има голямо желание да отговори със своя живот на Бог-любов, Който открива между развалините на войната. Никакви планове, никакви програми, само Евангелието, което Киара чете в скривалищата по време на бомбардировки. Четене на Евангелието в светлината на единството: „Всички да бъдат едно както аз в Теб, Отче, така и те да бъдат едно”. Киара и някои нейни връстници се чувстват призвани да осъществят тази молитва на Исус. Много бързо към първата група момичета се присъединяват други хора, които полека лека образуват малък народ със световни измерения. В момента се броят повече от 2 милиона последователи в около 190 страни по света: хора от различни възрасти, раси, социално положение... Чрез диалога, тази духовност се разпространява в другите християнски Църкви, между вярващите от другите религии и между хора, които не изповядват определена вяра, но споделят общия стремеж към всеобщо братство, към единството на човешкото семейство.

 

През 90-те години от духовността на единството се раждат:
“Икономиката на общение”, в която предприятията дават от печалбата си в полза на бедните. В момента те са над 800 по света;
“Политическото движение за единството”, където политици от различните партии търсят и споделят универсалните човешки ценности, преодолявайки тесните партийни интереси;
“Школа Абба” - създадена с цел задълбочаване на доктрината на харизмата и приложението й в различни области на науката;
Университет “Sophia” – създаден през 2008 година в Лопиано - градче на Движението на Фоколарите (област Флоренция – Италия);

33 градчета на Движението, като макет на общество обновено от Евангелието;
Многобройни социални проекти (повече от 1.000) в различни страни на света;
29 издателски къщи.

История на Движението на фоколарите в България

През 1975 г. един свещеник от Югославия, Отец Лазар Кръмпотич запознава с тази духовност едно младо семейство от Католическата църква от източен обряд в София, Евгения и Константин Паташеви. Чрез тях, посланието пристига до първата групичка последователи на движението в България, основно техни приятели и роднини, имайки предвид строгите ограничения поставени от тогавашния режим.
С течение на години през няколко месеца от Югославия идват в България фоколарини жени и мъже, свещеници, женени фоколарини, които подържат жив живота според тази харизма. Думи за живот (коментар на Киара Лубик върху едно изречение от Евангелието, което се сменя всеки месец) преведени на български и преписвани на пишеща машина, много дискретно се разпространяват между хората.
С движението се запознават и католици от западен обряд от различни градове, като Пловдив, Раковски и др. Така също и православни християни. Срещите се провеждат винаги под форма на семейни празници в апартаменти, или като екскурзии в някоя планинска хижа.
През лятото 1989 г. за пръв път е възможно да се проведе годишна среща – Мариаполи, в един стар православен манастир.
През 1990 г. група младежи от България за пръв път присъства на Дженфест – световна среща за младежите от движението в Рим. Тогава те написват писмо на Киара Лубик, в което, между другото, я молят да изпрати в България фоколарини, които да живеят там постоянно и да им помагат в живота според тази духовност. И така, на 12 януари 1991 г. в София се открива фоколар с две фоколарини: Мария – Рези Върдоляк и Мария Лучия Консильо. Фоколарът в разширен състав съществува в София до днес.
С минаването на годините духовността на движението достига други градове: Шумен, Ямбол, Варна, Белене, Казанлък, Карлово, Раковски, Хисаря, Плевен. По различни градове се срещат групи семейства, младежи, деца,... Според нуждите на средата, се организират разни инициятиви на солидарност. Моменти на силно единство между всички са годишните срещи Мариаполи (град на Богородица), където последователи на Движението от всички възрасти живеят заедно няколко дни, според закона на Евангелието.