"Жива икона на Бог"

От първа неделя на адвента 2014 година, точно от 30 ноември, до 2 февруари 2016 година в Църквата преживяваме Година посветена на Богопосветения живот. Това беше голямо желание на папа Франциск в това време по един особен начин да се обърне внимание на всички монаси и монахини - мъже и жени по целия свят, които посветили своя живот на Бога. Папата ни призовава да се замислим какво означава Богопосветения живот, какво представлява, с какво е свързан и защо е толкова важен за църковната общност.
Годината е преживявана под мото: "Евангелието, пророчество, надежда - Богопосветения живот днес в Църквата". Всеки един монах и монахиня получил от Бога призвание да води такъв живот, посветен на Бога и още повече отговорил на това призвание, на поканата изпратена от самия Господ. От една страна това е голям дар от Бог, от друга е отговор на човека на тази колко голяма благодат. Богопосветените хора са призовавани още по-усилно да следват Исус през целия си живот; да живеят истински според Евангелието - те всъщност стават като "жива икона на Бога". Всеки един монах и монахиня е живият знак на Бога който действа и ден днешен, който се грижи за хората.

В такъв смисъл Богопосветеният става като пророк, има пророческа задача да благовести Божията близост, че Бог е близо до всеки човек - това прави не само с думи, не само с дела, а чрез всичко що върши във всеки един миг от своя живот. И третото нещо от мотото е надежда. Богопосветените към това са призовавани да носят надежда на тези, с които се срещат. Особено там където изглежда, че няма изход и само тъмнина обвзе човека - богопосветеният може да запали малка светулка и да придружава в страданията, да бъде близо до този който се намира в проблемите. Евангелието, пророчеството, надеждата - три неща толкова силно свързани с живота цялостно отдаден на Господа.
Днес по целия свят живеят почти един милион посветени на Бога лица, /това е тройно повече отколкото са мирските свещениците (ок. 275 000)/. Всички тези хора дават всичко от себе си в служба на Бога и на хората, като следват Исус по пътя на евангелските съвети, полагайки обети за послушание, бедност и целомъдрие. Папа Франциск подчертава, че без свидетелство и всеотдайност на Богопосветените е трудно да се представи живота на Църквата: "Помислете какво би било, ако ще ни липсват монахините в болниците, на мисиите, в училищата. Имате ли представа как ще изглежда Църквата без монахините? Вие не можете да си го представите. Те са за нас един дар, квас, който води Божият народ напред!" И едновременно казва, че там където са Богопосветените има и радост, затова призовава, за да носят те истинска радост в съвременния свят.
Трябва да потчертаем, че страната, в която живеем заема много важна роля в историята на монашеския живот в Цъквата. Тук, в нашите земи беше построен първия манастир на европейския континент! От половина на IV век молитвите на Богопосветените хора се вдигали към Бога в местността Златна Ливада, близо Чирпан, където свети Атанасий Александрийски връщайки се от Събора в Сердика (днешна София), създал монашеска обител. Много добре знаем, колко важна роля играха монасите по време на турското робство, запазвайки културата, обичаите, традициите, писменността, творчеството, езика, патриотизма. Също неоценим е приносът на Богопосветените по време на XVII век в съграждането и укрепването на католическите епархии съществуващи до ден днешен (софийско-пловдивска и никополска). Важно е да помним, че францисканецът, архиепископът Петър Богдан Бакшев (1601-1672) е автор на първата история на България още преди да напише своята история православен йеромонах Паисий Хилендарски. Богопосветените не само гледат към миналото с възхвищение, но винаги обръщат своя поглед с оптимизъм към бъдещето с един единствен въпрос: какво Бог очаква от нас във времето, в което се намираме, към какво ни призовава тук и сега?
Папа Франциск ни дава много добра способност, наново да открием голямата ценност на цялостното посвещаване на Бога, за което свидетелствуват Богопосветените. През тази година всеки един християнин е призован да опознае живота и специфика на призванието на тези хора, които се отказали от кариера, от създаването на семейство за по-голямо добро, какъвто е Бог. И аз Ви призовавам и сърдечно Ви каня тази година по-силно да се интересувате от живота на монасите и монахините, които са многобройно служещи в енориите в нашата страна. Струва си лично да контактуваш с тях, да питаш защо живеят по такъв начин, каква е причината, каква е историята на ордена с който са свързани, каква е харизмата и кой е създал обществото, към което принадлежат, защо са избрали такъв път в живота си... Колко важно е да се опознаем взаимно! Богопосветените не са извънземни - те твърдо стъпват на земята, но със сърцето си са в небето, при Бога.
През тази година по един особен начин нека да се молим за нови призвания към такъв живот, цялостно отдаден на Господа и също да благодарим на Бога, който непрестанно призовава жени и мъже да водят такъв начин на живот, да се молим и за вярност на тези, които вече от години следват по такъв път.

отец Ярослав Бабик, капуцин
Председател на Конференцията на Настоятелите на мъжките и женските монашески институти и общества за апостолски живот от латински и от източен обред, действащи в България

Католически вестник Истина-Veritas, брой 2 (1495), София, февруари 2015 г.