Капуцините са третата голяма монашеска общност в рамките на Първия орден на св. франциск Асизки. Тя се заражда от силното желание за възможно най-автентично подражание на Христа в духа на св. фран-циск и на неговите първи братя и била утвърдена от Църквата на 3 юли 1528 г.
Мисията на Братя Капуцини в България е открита на 21 март 1841 г. с предложение на папа Григорий XVI (1831-1846). Нейни първи представители са братя Андреа, Вененко, Онуфрий и брат Теодор, всички италианци. Те поемат от отците редемптористи служението в Пловдив и в селата Даваджово и Селджиково. Дошлите по-късно техни събратя поемат енориите в селата Хамбарли, Калъчли и Дуванли. С много труд, апостолско усърдие, лишения и въпреки отрицателното отношение на властите и гръцкото духовенство, те полагат здравите основи на мисията, които въпреки превратностите на времето остават твърди вече цели 175 години.

Още при първите си контакти с местното население мисионерите установяват, че положението на католиците в духовно и материално отношение е повече от плачевно. Това определя и приоритетите в тяхната дейност. Изграждат се училища за вероучение предимно на децата. Създадената семинария в Пловдив подготвя младежи за свещенически сан. Богословското си и философско образование тези младежи получават в Серафическия семинар в Буджа, днешна Турция, а след Първата световна война - в Тирол. През 1886 г. на Божията нива вече се трудят и първите българи капуцини. Пристъпва се и към построяването на църкви, достойни „за прослава на Царя на небето и земята", каквото е желанието на първите мисионери. В София е изградена величествената катедрала «Свети Йосиф». В Пловдив се издига катедралата «Свети Людвик». Впечатляващи с размерите и украсата си са построените с немалък принос от страна на капуцините след земет¬ресението през 1928 г. и днес съществуващи църкви в Генерал Николаево, Секирово, Житница, Борец, Белозем и по-ранните и по-малки в Миромир и Дуванли. Освен това отците капуцини се проявяват и като първопро-ходци в социалната, благотворителната и просветната дейност в Южна България. Щедро насърчават построяването на болници, сиропиталища, колежи, свещенически домове. Някои мисионери, като отците Иероним в Селджиково и Тобия в Хамбарли, се радват на благодарността на селяните, които те лекуват. През
1924 г. по инициатива на отец Козма Гюлов в с. Секирово започва строежът на болница - първата болница католическо село. Безспорна заслуга с изключителе отзвук в духовния живот на Божия народ е създаван то на издателство «Добрият печат» и издаването i в. «Истина», ръководени от отците капуцини. Изданята на «Добрият печат» - духовна и художествена литература, дадоха обилна духовна храна на католицип в цяла България и поддържаха самосъзнанието за пр' надлежността им към универсалната Църква.
По времето на комунизма много капуцини заплат ха за своята вярност към Бога и Църквата с пребивав не в затвори и в трудови лагери, с изселване, с принуд телна емиграция и дори с мъченическа смърт - кап отците флавиан Манкин и фортунат Бакалски. О повече от 35 капуцини само един български капуцин пр живя комунистистическия ад - отец Франц Ноно както и неговият събрат в Ордена, отец Никола Ге чев, който след 1995 г. се завърна от Италия.
Без да се омаловажава приносът на другите ордени и мирски свещеници, благодарение на разностраннаг дейност на отците капуцини духовният живот в Софийско-Пловдивската епархия получи истинския си католически облик, който и през дългите години на активен атеизъм не избледня. Tempora mutantur- временаг се менят! От 1993 г. щафетата на първите мисионе капуцини е поета от събратята им от Краковската провинция (Полша). Понастоящем в България служат на Бога и хората 8 капуцини в три манастира.
Да! Времената се менят, само апостолският дух, който свети франциск от Асши завеща на следовниците си, остава непроменен, наситен с евангелско усърдие, смирение и настъпателност за победата на доброто и разбирателството в мир между човеците с добра воля. Pax et Вопит - МИР И ДОБРО!