Есента на 1848. За пръв път момче на дон Боско облича дрехата на семинарист. Името му е Асканио Савио. Ще остане в оратория четири години като помощник на дон Боско. Междувременно поради разгрома на войската на Карло Алберто в Торино започват опасни вълнения.
1853. Дон Боско основава Католически четива, малки ежемесечни популярни книжки за християнско образоване на обикновените хора.
В оратория започват да действат първите професионални работилници, развиват се вътрешните школи.

26 януари 1854. Дон Боско предлага на четирима младежи (Руа, Кальеро, Рокиети и Артиля) да се основе общество на салезианите: става дума да се поеме обещание за ангажиране „в братолюбие към ближния“.
9 октомври 1854. В оратория постъпва „святото момче“ Доменико Савио.
25 март 1855. Микеле Руа дава обет за бедност, целомъдрие и послушание пред дон Боско. Той е първият салезианин.
9 март 1857. Умира Доменико Савио. Много скоро след това дон Боско написва една негова „Биография“, която се ползва с изключителна популярност. През 1954 г. папа Пий XII обявява Доменико Савио за светец.
1857. Дон Боско започва да пише Правилата на салезианите.
18 декември 1859. Официалното раждане на Салезианската конгрегация. Заедно с дон Боско първите салезиани са на брой осемнадесет.
1860. Микеле Руа, едно от първите момчета на дон Боско, става свещеник.
1861. Четиринадесет салезиани образуват „тайна комисия“, която трябва да запазва записано всичко, което прави и говори дон Боско.
Март 1864. Полага се първият камък на светилището на Дева Мария Помощница във Валдоко.
1866. Дон Боско става посредник между Светия престол и италианското правителство за връщане на 45 епископи „изгнанници“ по техните диоцези и за избор на нови епископи.
9 юни 1868. Освещаване на светилището на Дева Мария Помощница.
1 март 1869. Благочестивата салезианска общност е утвърдена от Светия престол.
5 август 1872. Създава се Конгрегация на дъщерите на Дева Мария Помощница, която е сътрудница на делото на салезианите. Предстоятелка е Мария Мазарело, която получава в този ден монашеска дреха и дава обети заедно с десет млади девойки.
3 април 1874. Светият престол окончателно одобрява Правилата на салезианската общност.
11 ноември 1875. Започват салезианските мисии. Първите десет мисионери, начело с дон Джовани Кальеро, заминават за Южна Америка.
1876. Със съгласието на Светия престол дон Боско основава третото салезианско семейство – Сътрудниците. Тяхното задължение е „да помагат на църквата, епископите и енористите, като разпространяват доброто в съответствие с духа на салезианската общност“.
1879. Първите салезиански мисионери пристигат в Патагония.
1880. Папа Лъв XIII поверява на дон Боско построяването на храма на Светото сърце в Рим.
1883. В продължение на четири месеца дон Боско пътува във Франция, като от град на град проси дарения за построяването на храма на Светото сърце в Рим.
7 декември 1884. Джовани Кальеро, едно от първите момчета на дон Боско, е ръкоположен за епископ. Веднага след това заминава за мисиите в Южна Аржентина. По-късно е избран за кардинал.
1886. През април дон Боско заминава за Испания и остава там 30 дни, като проси дарения за храма на Светото сърце и за своите институти. Това е едно триумфално пътуване, което открива блестящо бъдеще за салезианската конгрегация в Испания.
1887. През април дон Боско отива за последен път в Рим за освещаването на храма на Светото сърце. Здравето му е напълно разрушено.
31 януари 1888. Дон Боско умира на зазоряване.

Кратка история на Обществото в България

Първите салезиани идват в България по желанието на св. Йоан Павел II през 1994 г. и започват своята мисия в гр. Казанлък, където ремонтират както църквата, така и сградата, в която живеят в едно общество. Своята възпитателна и пасторална дейност с децата и младежи започват в създаденият център “Оазис”. От 2008 г. създават ново общество в Стара Загора, където се грижат за енорията и за възпитанието и образованието на деца от ромското малцинство.
Салезиани са се грижили и са подпомагали енориите: Ново Делчево, Габрово, Ямбол, Правдино, Присъдец, Казанлък и Стара Загора.

1. Гербове на обществото