Text Size

История на Обществото

| Печат |

Нашата история започва през 1885 г. в Райхенбах, където о.Андреас Амрайн и няколко млади мъже започват през 1884 Бенедиктински живот под името „Бенедиктински мисионерски съюз“. Те се надяват да работят като мисионери в Африка. Стремежът им е да донесат Благата вест на хората, които все още не са чували за Христос. Тъй като бил сигурен, че ще има нужда от жени / сестри, които да работят заедно с тях, той представя своята идея по време на „Католическия конгрес“ („Katholikentag“) в Мюнстер и успява да вдъхнови четири жени да се присъединят към него.

Две години по-късно малката общност се премества от Райхенбах в Санкт Отилиен, от където още през 1887г. са изпратени първите братя и сестри. Въпреки огромните затруднения у дома и обезкуражителните новини за смъртоносни болести в страната на тяхната първа мисия в Източна Африка, двете общности бързо се разрастват и липсата на достатъчно място налага преместването на сестрите. Това прогресивно развитие се дължи до голяма степен на първата настоятелка Майката Генерал Бригита Корф (1895-1920). Въпреки младостта си тя притежавала голям лидерски талант и любяща грижа за благополучието на всяка една сестра. Град Тутцинг на брега на езерото Старнберг бил избран за изграждане на новия манастир. През 1904г. сестрите се преместват в новоизградената къща-майка. По това време общността наброява 119 души.
Интернационалност
Тази стъпка към независимостта се оказва полезна за бъдещето, тъй като предоставя на общността възможност да се развива по целия свят. Едновременно с нарастващият брой на сестрите, се увеличава и броят на общностите в други страни: Бразилия, Филипините, България и Южна Африка. Това са години на растеж и процъфтяване. Състояща се първоначално само от сестри-германки, днес интернационалността е важна характерна особеност на нашата конгрегация, тъй като към нас се присъединиха много жени от други националности, обучени и квалифицирани в нашите прорати. Днес част от нашата конгрегация са сестри от 26 националности.

Българската мисия на сестрите бенедиктинки


Католическият бенедиктински манастир ”Сърцето на Иисус” е създаден през 1914 година, когато отец Франц Крингс чрез католическия епископ в Русе – Леонард фон Баумбах – призовава на мисия сестрите бенедиктинки за целите на обучението на германските деца и младежи в с. Енидже (дн. с. Царев брод).

В края на Втората световна война сестрите организират детска градина, немско училище и сиропиталище. В пасторалната си работа в енорията сестрите помагат при катехизирането на деца, младежи и възрастни. Също така сестрите бенедиктинки предоставят своите грижи и в домовете на енориашите.

През 1944 г. германците трябваше да се върнат в Германия. Ето защо немските заселници заедно с половината от германските сестри се връщат в Германия преди руснаците да навлязат в България. От септември 1944 г. комунистите оглавяват правителството. Така дванадесет български сестри и останалите германски сестри пострадаха по време на комунистическия режим. Германските сестри бяха въдворени в лагер от 24 декември 1944 г. до 24 декември 1945 г. Сестрите от детската градина и от сиропиталището за деца бяха затворени. Продуктите от областта са облагани толкова високо, че сестрите не могат да си позволят да плащат за тях. За да се справят с високите данъци, те решават да продадат част от собственото си имущество, за да оцелеят.

Това се случва през 1948 г., когато останалите германски сестри са експулсирани от страната.
През 1952 г. комунистическото правителство взема манастира на сестрите и го превръща в психиатрична болница. Сестрите са наети на работа в болницата, но за тяхно жилище е определено таванското помещение на къщата.

След политическите промени през 1989 г. Конгрегацията започва разговори за приемствеността на българската мисия. Конгрегацията решава да отговори на предизвикателството на едно ново начало.
Днес единадесет мисионерки – сестри бенедиктинки – са на територията на България, за да работят постоянно със своите български братя и сестри. В общия брой на сестрите бенедиктинки се включват: две българки, една германка, една филипинка, една корейка и две бразилки. В момента първата българка, призвана в Ордена на св. Бенедикт, е изпратена в Германия като послушничка, за да получи своето религиозно възпитание от обителта майка в Тутцинг. Понастоящем тази българска сестра е записана в университета на гр. Бойрон за социална и пастирска работа с деца и младежи.
При тези демократични промени първото нещо, което трябва да се направи, е да се намери ново духовно достойнство, което е подходящо за сегашната ситуация. Такава нужда се яви, след като Католическата българска църква излезе на открито заедно с вярата, че е оцеляла в сърцата на мнозина. От тях една малка енорийска общност започна да се появява и да се развива. Днес 72-80 вярващи принадлежат на енорията като редовни членове на католическата вяра. В неделя 30-40 души от Шумен и Царев брод идват редовно на литургия.
Манастирският двор е оформен като голяма и добре развита градина. Една част от Немското училище е обновена и се използва като универсална стая за коментиране на Библията, за медитации, за вероучителни беседи, а се използва и като място за срещи на деца и младежки групи.

1.Герб на Обществото:

gerb2